Токио
Кратък двучасов полет до Франкфурт, откъдето следва единадесет часов полет до летище Кансай Осака. Кацаме в полунощ българско време, но в Япония е вече 6 сутринта, тоест денят тепърва започва. Тъй като началната ни точка на пътуването е Токио хващаме бързия влак Shinkansen и след точно три часа, леко недоспали, изморени и прогизнали от дъжда, който ни посреща, се озоваваме насред много натоварената спирка на токийското метро. Ориентираме се бързо. В Япония човек трудно може да се загуби. Надписи на латиница има навсякъде. Всяка спирка се обявява освен на японски и на английски. Първото, което прави впечатление е липсата изцяло на кошчета и контейнери за боклук. Дали затова, че всеки си носи боклука вкъщи, но чистотата е очевидна. Повечето големи градове в Европа, които са посещавани от хиляди туристи на година са меко казано мръсни и боклуци по улиците не липсват, но тук е съвсем различно. Откриваме спирката, която ни трябва и намираме апартамента нает чрез Airb’n’b. Апартаментът е адски малък, но такива са жилищата в Япония. Ако сте си мислили, че гарсониерите ни от комунизма са малки, трябва да видите как японците съвместяват: кухня, малко коридорче, всекидневна, гардероб и баня в 30 квадрата.
За първи ден от престоя сме планували да посетим рибния пазар Tsukiji. Заради часовата разлика и нуждана от сън спим непробудно в продължение на четиринадесет часа и не успяваме да се събудим в 5 сутринта, за да видим доставката, пазарлъка и опаковането на рибата тон, с което е известно мястото. Затова пък се разхождаме дълго из малките улички около пазара. Опитваме от два-три деликатеса, надничаме любопитно по сергиите и се чудим кое какво може да бъде, тъй като надписите са само на японски.
На следващият ден се разхождаме из Shibuya и виждаме, така известния Shibuya crossing. Голямо кръстовище, нещо като нашите Петте кьошета, но в пъти по-голямо и населено. Мястото е в близост до една от най-оживените станции на метрото и е ключово място за Токио. Когато светофарът светва зелено, тълпи от хора пресичат петте пешеходни пътеки в двете посоки. Настава истинска блъсканица. В Токио човек не може да остане за миг сам. Винаги има много хора навсякъде, по всяко време. Независимо дали е делничен или почивен ден, дали си избрал да обядваш в различно от обедното време, заведенията са винаги пълни.
Японците са много любезни. В магазина или на гишето на гарата служителите винаги подават рестото с две ръце и лек поклон. Веднъж запитани за посока те са считат длъжни да те съпроводят до мястото, въпреки че не са в тази посока.
На следващият ден правим грешката да станем рано и да влезем в метрото в час пик. Само съм чувала за така наречените “тъпкачи” – служители с ръкавици, които тъпчат хората във вагона. Забелязах, че освен на нас и на повечето японци това им е неприятно. Не мога да си представя какво им е предвид, че те не са свикнали на пряк допир с другите (както европейците при ръкостискане). Изглеждат като хора, които ценят личното си пространство и това на другите, а опирането лице в лице с друг човек и части от тялото му, e прекалено интимно за тях.
Разглеждаме храма Senso-ji в Асакуса, но тълпите от хора, сергии и стоки ни отблъсква и забързано се отправяме към Ueno park. Паркът е най-доброто място в Токио, където могат да бъдат видени цъфналите вишни. По традиция в първите дни от цъфтенето всички японци организират пикник или разходка на открито, за да отпразнуват идването на пролетта. Но две седмици по-късно повечето са вече прецъфтели или обрулени от силния вятър и дъжда. По пътеките се стелят килими от окапали цветчета и гледката е по-скоро тъжна. Следващата спирка е Roppongi hills. Това е огромен комплекс от няколко етажа започващи още от спирката на самото метро и представлява затворено пространство с многобройни магазини, апартаменти, офис сгради, кино, паркове, музей и театър. За първи път се изгубваме, лутайки се в лабиринта от всевъзможни магазини, пространства с пейки, ескалатори, още магазини. Най-накрая успяваме да се измъкнем навън.
В два от дните предприемаме еднодневни пътувания до планината Фуджи и Никко. Влаковият транспорт е много добре развит в Япония, такива пътувания не траят повече от два часа в едната посока и могат да бъдат направени за ден. Пътуването до планината Фуджи е в почивен ден, което освен чуждите туристи добавя и японците, които също доста пътуват през уикенда. Извиват се огромни опашки още на станцията в Hakone, откъдето тръгва въженият влак. Оттам се прехвърляме към лифта. Изкачваме се постепенно до долината Овакудани, която е активна вулканична зона. Кратерът, който се е образувал при последното изригване на вулкана преди 3000 години. Времето е ясно и слънчево всички в кабинката едновременно ахват, когато лифтът достига най-високата точка на долината и изведнъж пред нас се открива Фуджи със своята снежна шапка. Спускането надолу ни открива гледка към езерото Аши.
Един от най-приятните дни въпреки проливния дъжд, а може би именно заради него и липсата на тълпа е пътуването до Нико. Нико е малък град, от който започва Националния парк. Намира се на 150 км и на два часа път с влак от Токио. В градът има доста запазени храмове строени от някои от владетелите на шогуната Токугава (може би най-почитаните владетели v японската история). Пристигаме на малката гара в Нико.
В ден 7 от двуседмичното ни пътуване е време да съберем багажа, да напуснем временното ни жилище в Токио и да хванем бързия влак за Киото, където ще спим в риокан и ще се потопим в старата част на града. Надявам се историята да оживее. Очаквайте част II от нашето пътуване.
Неща, които трябва да имате предвид, ако пътувате до Япония:
* задължително си купете Japan Rail Pass, който се продава само в чужбина и ви осигурява безплатен превоз с всички влакове (освен два от най-бързите) и дори с няколко линии на токийското метро. Пасовете са два вида според срока на валидност: 7 и 14 дена. Цената е 214 евро за първия и 360 евро за втория, но повярвайте ми, ако планирате да се разходите дори и само между Токио и Осака пасовете ще си изплатят цената.
* Метрото в Токио не е като метрата в Европа. В него оперират три компании, затова внимавайте какъв билет си купувате. Ако имате пас може да ползвате линиите на JR безплатно. Показвате го на гишето, където пише JR оцветен е в зелено и минавате безпроблемно. Другите две компания са обществено метро и частните линии на Toei subway. Може да си купите билет за всички линии, който струва 1000 йени и такъв само за обществените линии, който струва 600 йени. Имайте предвид, че да стигнете до същинското метро първо трябва да минете през гише на офисите на JR и да слезете да долното ниво, за да се озовете в истинското метро.
Много се радвам, че попаднах на този разказ за Япония. Сами ли организирахте това пътуване? Може ли да споделите повече инфо, ако имате възможност за това? Планирам да посетим Япония през идната пролет и не знам дали ще се справя сама с организацията на това пътуване. Благодаря Ви и още много такива вълнуващи и екзотични пътешествия!
Здравейте, да, съвсем сами, даже бих казала съвсем сама, понеже мъжът ми почти не е участвал. Не е трудно повярвайте ми. Просто изберете градовете, които искате да видите и после си запазете хотел/airbnb другото можете да го мислите в движение. Ако мога да ви помогна с някаква по-конкретна информация, не се колебайте да попитате 🙂
Много се радвам, че ми отговорихте. Разбрах, че е важно да имаме предварително купени JR Pass за пътуванията между отделните градове. Попаднах на разни сайтове, от които може да се закупят и ги доставят с куриер. Тези пасове само за влаковете ли важат или и за метрото? Другото, което ме вълнува е достъпът до интернет. По-добре ли е да имаме карта купена от БГ за мобилен интернет, или може там на место да си осигурим. Притеснява ме това, че не може много да се разчита на Wi Fi на обществени места и че не се ползва много английския език. Поздрави, Йоана
JR Passа е главно за влаковете между градовете. Най-вече ако пътувате между Осака и Токио, Киото. Важи и за една, две линии на метрото, но останалите билети за метрото трябва да си ги купите на място. JR Pass може да се купи само извън страната. Изплаща се всеки цент. Иначе цената на билета между Осака и Токио беше нещо от рода на 150 долара, ако не се лъжа. За английския не сме има ли проблем. Намират се хора, които говорят. Wifi има във всяко кафене и в повечето модерни заведения. Мисля, че карта с интернет е излишна. В апартаментите на airbnb собствениците и на двата ни бяха оставили интернет рутер, който е преносим. Зареждаш го в апартамента и го вземаш с теб през деня, като го ползваш докато не угасне батерията. Много е удобно. Така ползвахме google maps, за да намираме забележителности или места за хранене 🙂 Оставам на разположение за още въпроси 🙂
Благодаря ви много. Все повече придобивам куража, че мога да се справя с това предизвикателство.
Така се радвам, че има хора като вас, които споделят опит и знание черз подобни блог сайтове. Интресни са не само пътеписите, но и всички фотоси, линкове и рецепти / някои вече от които лично опитах и съм доволна от резултатите/
За нищо, моля те. Аз също черпих информация преди да заминем от познат, който беше ходил. Благодаря за милите думи. Специално за Япония, затова и сложих отдолу допълнително инфо, ако за някой е полезно. Ще се справиш. Просто начертай местата оттам нататък всичко е приключение и придобит опит 🙂 Успех!