Отскоро са ми интересни проекти със социална насоченост, които ръководят бизнес, който подпомага определена група хора. В Капитал имаше доста обширна статия на зараждащи се бизнеси. Един от историите е свързана с провелата се еднократно (за мое съжаление) “Вечеря на тъмно”. Както подсказва името това е вечеря, на която присъстващите със затворени очи опитват различни ястия, да се поставят на мястото на незрящите. Хлебните къщи са също доста интересно начинание. Неправителствена организация, която има за цел чрез производство и продажба на хляб да подпомага социалната интеграция на деца и възрастни с увреждания от различни уязвими групи. Дори и да ви се е струва, че подобни неща нямат почва у нас, то това не е така. Вече не е достатъчно ти да си добре. Всъщност истината е, че ще се развиваме като общество, когато всички са добре и всеки помага за общото, а не само частното, както е в момента. Empatheast е събитие организирано за първи път в България отново със същата тематика. Йовко Ламбрев описва събитието и собствените си мисли тук.
Може би ви се струва, че прескачам от тема в тема, но темата е една. Напоследък често се замислям, че да си добре отдавна не значи само ти и семейството ти да сте добре. Все по-често осъзнавам, че капсуловането създава илюзорна представа за уют. Честото повтаряне на “Не ме интересува”, “Това не ме засяга” не помага. Тук дори не става въпрос за изпращане на DMS или даряване на малка сума средства. Става въпрос за ангажираността ни към другите, съпричастност без непоискано съчувствие, без очаквания от възвръщаемост. И ако ви се струва прекалено утопично. Може би е. Трябва да започнем оттам …. да променим собственото си мислене, а това може да доведе само до нещо добро.
Така е, болезнно си права, Ради… Дано всеки опита да започне от себе си, единствено така бихме били полезни и за другиго!
Доста сложна и всеобхватна тема…..Добрата новина е че все повече хора стават съпричастни към проблемите на другите, към проблемите на обществото и съзнателно и целенасочено търсят решения и протягат ръка… Лошата новина е, че за да осъзнаеш, това което си написала, е нужно да започнеш да се съобразяваш и с другите. Напоследък си давам сметка, че дори видимо елементарни неща, като спазване на забраната за пушене, спазване на законите за движение по пътищата, са трудни за постигане. Може би дългият преход към демокрация ни е превърнал в общество, което налага индивидуалната потребност, нужда и комфорт, над общите и над закона. Но все пак, аз съм оптимистично настроена за бъдещето, доколкото има хора, които мислят като теб!
Поздрави,
Стела
“Болезнено” имах предвид, извинявам се!
Така е, права си Ради, не може човек да живее добре в собствения си свят, дори да го е постигнал, когато около него има недоимък, нещастни съдби…Не понасям, когато някой бяга от “чуждата” болка, само за да запази позитивизма си, да не наруши спокойствието и уютния си живот! Емпатията според мен е жизнено важна, ако искаш да се чувстваш Човек, и не само защото живота е колело и утре ти може да се окажеш на мястото на онези – слабите, онеправданите, нещастните или болните..не, не само заради това…аз така го усещам!
Най-много обичах, когато дъщерята беше малка да и купувам книжки…и до днес ги пазим…