V day

В. стана на 2 години на 28 януари. Денят се пада през седмицата и за да не е обикновен ден, в който ние сме на работа, а той вкъщи, решаваме да си вземем отпуска и да го прекараме заедно. Ще закусим, ще отидем на Куклен театър и после ще обядваме заедно. Тук-там ще снимам за спомен. Звучи чудесно (чак невероятно).

Планът е едно, а реалността съвсем друго. В. е кисел още със ставането без видима причина. Приготвяме се на бързо и на вратата се заинатява с кои обувки да излезе. Започва да се тръшка и да реве истерично. Ние се споглеждаме и безгласно се питаме къде отиде нашето дете. Криво ляво го убеждавам да тръгне. Вече в колата, с голям балон във формата на цифрата две в багажника, спираме пред +това.

Заведението е пълно с хора. С влизането всички ни зяпват заради балона и рожденикът усеща това. Не се спира за секунда, снове на ляво на дясно. Крещи от другия край на помещението. Пие вода, но се олива целия. Иска да държи балона, но го пуска непрекъснато. Обръща го на игра. Редуваме се кой да скача, за да го хване. Снимането е невъзможно. Пием кафе леко на тръни. Става време за театъра. През седмицата има няколко представления за деца на различна възраст. Пускат само 15 души и въпреки, че очаквах да е празно, защото е работен ден вътре е пълно с деца. Добре, че направих резервация предишния ден. “Бебешка пиеса” трае 35 минути и приключи точно когато всички започваха да се разсейват. На В. видимо му хареса.

Следва обяд, на който почти не хапва. Отново не се спира за секунда (освен за снимката по-долу). Търчи напред, назад. Постоянно иска да ходи в тоалетната дали заради голямото колело под мивката или защото там може да се мокри, но ни лъже, че му се пикае. След третия път спираме да се хващаме на въдицата. Сервитьорката, която ни познава от другото им заведение на морето го закача, а той се черви. Тръгваме си преди да ни донесат десерта със свещичките.

Прибираме се изморени. Той от нови емоции, ние от прекалената му енергия. Молим се да поспи на обяд, за да си отдъхнем блажено. Искрено се надявам на партито в съботата пак да си е той. Впечатлителен, съсредоточен в детайлите, непреиграващ. Използва само 20тина думи, но разбира всичко. Съсредоточено слуша, когато говоря за него. Леко изхитрява на моменти. Вече не търпи прегръдки и целувки. Толкова умиляващ със своите нови навици, като да сяда във фотьойл с фреш в ръка и звучно да пие от сламка. Да казва “меки одало” и акула на всички риби. Да иска да взема със себе си одеялото, с което спи и белия заек (“байо”) навсякъде. Да разбира какво е приятелство и да търси компанията на Ради, когото нарича Пепи (дълго е за обяснение).

Той вече на 2 и въпреки лошото настроение беше хубаво да бъдем заедно.