Съдбовни срещи и шоколадова торта с трюфели

На лентата за багажи се запознавам с група българи, които са наети да работят на същото място, на което и аз. Щастлива случайност, което ми спестява малко лутане и мъки по търсене на транспорт. Таксито ни оставя пред две малки сгради встрани от пътя насред поляна в нищото. Просто awesome. Първоначално ме настаняват в стая с две американки, но след кратки сблъсъци със завидните им хигиенни навици ме преместват по мое желание при българско момиче, което е тук от седмица. Следва период на адаптация, след културния и климатичен шок се опитвам да се ориентирам в ситуацията. В увеселителния парк, в който ще работя, са наети младежи от всякакви националности: Еквадор, Аржентина, Полша, Англия. Денят започва по изгрев, 12 часовите смени са факт, приятните разговори вечер също. Най-близкият магазин е на няколко километра в съседното градче, в която рядко ще видиш пешеходци по тротоарите. Поради отдалечеността се налага да се сприятелиш с някои от по-старшите, по-опитни обитатели на общежитията, предимно хора които са там за втора поредна година. Едно от момчетата (благодаря ти, Алекс) се смилява над новобранците и ни закарва до Шакопи и най-близкия магазин. Успяваме да си издействаме и покана за партита на българите, които са тук за втора или трета година. Не съм си представяла, че за няколко месеца ще съзрея до такава степен, че да се оправям съвсем сама, за да придобия самочувствие и най-вече да се запозная с невероятни хора и да завържа приятелства за цял живот. Предполагам, че усещането е като при мъжете и казармата. Заедно сте в добро и лошо, а разказите за преживяното винаги са актуални. Дали заради разстоянието, отдалечеността от дома, нуждата да се държиш за нещо и да чувстваш сигурност, но всеки от нас изкара наяве най-доброто от себе си. Повечето от хората, които срещнах там мога да нарека приятели. Защото някой се превръща в такъв, а не просто се ражда.

Радо е един от тези хора, които са ценни за мен. Бяхме се изгубили за известно време. Той остана там за година-две, а аз се върнах тук. Радо спортува много. Изключително позитивен е и обикновено каквото си науми го постига. Завладява с ентусиазма си. Шегуваме се, че ако успее да накара Г. да тренира с него, аз трябва да обещая да не съботирам усилията му отвътре като приготвям десерти вкъщи. Тази торта е специално за него. Когато му се обадих той каза: “Ти обичаш шоколад. Аз обичам шоколад. Мисля, че е ясно каква трябва да е тортата”. Та да! Шоколадова торта с трюфели.