Който ме познава, знае че обожавам шоколадови бонбони, но тези бяха специален подарък за друг. Г. имаше имен ден, който цени повече от рождения си ден (понеже е на 1-ви януари и рядко празнува). Годините си минават и след като вече сме си подарили най-оригиналните подаръци идва моментът, в който прибягваме до по-тривиални. Тъжно, но факт и все пак … продължавам да се старая да изненадвам, защото искам поне понякога да избягам от очакваното, ежедневното, рутинното. Към вече закупения стандартен подарък прибавям нещо, което да покаже че съм се постарала и помислила за човека. След късния полет вечерта, изморен, но развълнуван да се прибере Г. намери тези шоколадови трюфели с вкус на портокал, старателно опаковани в кутия. Беше очарован не само от вида, но и от вкуса им. Мисията изпълнена.
Шоколадови трюфели с кардамон и портокал
1/2 чаша течна сметана
100 гр черен шоколад
150 гр млечен шоколад
щипка кардамон
портокалови корички
1. В малка тенджерка загрейте сметаната, като внимавате да не кипне. Прибавете кардамона и портокаловите кори. Оставете на страна да се охлади.
2. Докато сметаната е още топла (но не гореща) добавете начупения на кубчета шоколад. Разбъркайте до получаване на хомогенна смес.
3. Поставете в хладилник за около час.
4. Извадете сместа и с помощта на лъжица оформете топчета и оваляйте в какао.
*Не работете дълго с шоколада, защото от топлината на дланите се разтопява бързо.
Чудесна изненада, Ради!
Благодаря! 🙂
Много сладко (x2) … Дъщеря ми поиска да изненада момче, което харесва, с торта за рождения му ден. Тя мрази готвенето, може да прави един единствен сладкиш, не я виждам как ще се справи с торта, но ми стана мило като слушах плана и, дори и завидях. Сега като те прочетох теб, си дадох сметка, че явно аз съм остаряла и съм се уморила твърде много …. Пожелавам ти този ентусиазъм да не те напуска никога!
Пепи, и аз се усещам, че неглижирам връзка, отношения и понякога се сепвам и решавам да се постарая 🙂 Тогава хората са още по-изненадани, защото не са очаквали. Но дъщеря ти е млада и ентусиазмът е много присъщ и въпреки, че сигурно звучи подхожда наивно аз също й завиждам. Това е нещо, което опита и живота ти отнема постепенно с годините. Тъжно е някак, но пък може покрай нея да се зареждаш с такива емоции 😀