Защото има значение

Тази седмица ми се събраха много мероприятия. Първо сладките и сладкиша, които трябваше да приготвя за благотворителния базар за служителите на Уникредит Булбанк. След това излизане по женски в София Лайв на Пощенска кутия за приказки. Един проект на радио водещата Гери Турийска. Предполагам повечето от вас са чували за него, но ако не сте входът е свободен и ходенето поне веднъж е задължително. Всеки месец различни автори пишат текстове с тема обявена от Гери и след това актьори, певци, абе все хубави хора ги прочитат пред публиката. Този месец темата беше “Има значение”. Текстът, който най-много ме трогна бе прочетен от Александър Сано и в общи линии се разказваше за момче, което на 6 годишна възраст установява, че прави щастлив майка си, когато отговаря на всеки неин въпрос относно предпочитанията му с: “Ами, няма значение”. “Палачинките с мед или сирене?”, а момчето отговаря: “Няма значение”. Възрастните са очаровани от малкия сладур, който няма претенции, за разлика от всички деца, които не само имат предпочитания, но и много точни при това. “Мед, но от онзи в големия буркан, който купихме когато бяхме на планина с еди кой си и беше много хубаво.” Формулата, която използва се затвърждава с времето. Един ден докато си купува фанта от клек шопа и продавачът го пита:  “С лимон или портокал?” младежът отново отговаря: “Няма значение”. До него се приближава момиче, което разговоря леко изнервена с приятеля си. Той я ревнува, тя се възпротивява на въпросите му: “Станал си като баща ми. С кого си? Къде си? Е, няма значение с кого съм” – казва тя и му затваря телефона. Тогава героят казва развълнувам за първи път в живота си: “Е, как да няма? Има значение.”

Дотук с историята. Още повече ме развълнува коментара на Александър Сано. Когато приключи да чете той каза: “Днес бях много натоварен. Имах кофти ден. Дойдох тук много натоварен. Жена ми чупи втори скъп телефон, удари и колата, а днес я обраха в мола. Но довечера когато се прибера ще я прегърна и ще й кажа, че има значение с кого си.”

Цялата тази история беше увод за направата на пликчетата за подарък, които напълних с курабии за приятели, защото личното отношение е важно и защото винаги има значение. Идеята не е моя, а е заимствана от Pinterest. Много лесно, но ефектно. Трябват ви само няколко пликове или кутия за подарък и няколко различни цвята цветно тиксо. Обикновено го има в арт магазините и книжарниците.

Пликовете напълних с три вида сладки.

* джинджифиловите човечета
* маслените сладки с червени боровинки и карамелизирани бадеми
* сладки с фурми и канела

Сладки с фурми и канела

Източник: Дона Хей

200 гр. фурми
1 супена лъжица вряла вода
1 ч. чаша кафява захар
100 гр. безсолно масло
1 яйце
1 1/4 (260 гр.) брашно
1/4 бакпулвер

За украсата:

1/4 (55 гр.) чаша бяла захар
1 ч. л. канела
1 белтък

Начин на приготвяне:

1. В купа смесете бялата захар и канелата и оставете настрана.

2. В кухненски робот смелете фурмите, водата, ванилията и 1/4 (45 гр.) чаена чаша кафява захар, докато се получи гладка смес. Прехвърлете в купа добавете маслото, останалата част от захарта и разбийте между 8-10 минути, докато се получи пухкава смес. Добавете яйцето и разбийте добре. След това към сместа сипете брашното и бакпулвера. Объркайте докато се образува лепкаво тесто.

3. Поставете в хладилник да стегне за около час.

4. Набрашнете гладка повърхност и разточете тестото с приблизителна дебелина 5 мм. С помощта на формички за сладки (най-добре е да са големи 7 см) по ваш избор изрежете сладките. Поставете върху хартия за печене.

5. Намажете с белтък и поръсете със сместа от канела и захар, която приготвихте в началото. Печете в предварително загрята фурна между 10 и 12 минути или докато краищата покафенеят.