На път: Кръщене и рози

Опаковаме багаж. Ние с малка чанта, събираща всичките ни неща необходими за уикенда, който ще прекараме в с. Енина, той с куфар, сгъваемо легло, две обемисти чанти, количка и още няколко неща разхвърляни по седалките. Багажът е обратно пропорционален на възрастта на пътника. Опитите да тръгнем рано, отново завършват неуспешно. Решавам да опаковам подаръка във възможно най-последния момент, а снимането предизвиква сериозни двусрични писъци на нетърпение. Натоварени до предела на разумно изглеждащ автомобил се насочваме към Околовръстното. На път съм да си отдъхна, че все още имаме някакъв минимален шанс да стигнем преди започването на кръщенето и с това да избегнем срама, но КАТ София са на друго мнение. Палката не прощава, а ние в недоумение установяваме, че сме забравили да купим винетка. Надпреварваме се взаимно за първото място по разсеяност, само че Г. го отнася с чисто нов акт.

Поемаме към подбалканския път. Живописен до пренасищане. Хълмове, раззеленени дървета, красота докъдето поглед стига. Балканът те прегръща още с излизането от София и те държи в захлас до пристигането. Не познаваме пътя, но държим пряка връзка с генерал-щаба, откъдето ни съобщават, че трябва да побързаме, ако искаме да видим Ради кръстен. Село Енина, Казанлъшко се намира в полите на планината. Известно с прясната пъстърва и близостта с гората. Пристигаме и след 2 минути, заедно с още едни закъснели бързащи се подреждаме зад попа. Кръщаването не минава без обляно в сълзи дете. Попът със сигурност е претръпнал, за разлика от публиката, която се моли да свършва по-бързо. Вече в ресторанта, който се слави с прясната пъстърва се заседяваме до късния следобед. Приятно е. Вкусно. Хапваме дори кисело мляко със сладко от рози. Един път е. Така е по казанлъшко. Красота и рози.

След дълго мислене за подарък се спряхме на ръчно изработен албум за снимки. Очаквах на имейла ми с поръчката да отговори жена, но Ники се оказа много приятен млад мъж, който предугади какво искам без много обяснения. Идеята за корицата е моя, дизайнът негов. Не случайно в търсачката на Гугъл, сайтът на Ники излиза на първо място. 🙂