Завиждам на хората, които пътуват често. Които си създават време, за да го правят. Които избират нетипични посоки и преоткриват места. Които са пътували много и вече могат да си позволят да излязат от рамките на тривиалните дестинации. Които са готови да стегнат багажа днес и утре вече да са на път. Не след година. Не с предварителни уговорки, схеми, приготовления. Сега и веднага.
След пътуването до Лисабон, Париж, Санкт Петербург, все през тази година, Надето е на път за Северозападна Франция.
“П.С. Това не е пътеводител на земите на Северна Франция … това е разказ за личното светоусещане … в снимки …
Лятото е време за сбъднати мечти, слънце, романтика и много пътешествия. След няколко прочетени книги на Питър Мейл, първи уроци по френски език и желание за истинско бягство от действителността, лятото ни отведе в Северна Франция – Нормандия, или „земята на северните мъже”.
За четири дни посетихме места, чиито дух не можеш да забравиш, гледки, в които се влюбваш от пръв поглед, и с имена – често трудни за произнасяне от начинаещ любител на френския език, усвоил няколко десетки фонетични правила, но не и хилядите изключения.
Пътуването ни започна от малкото градче Басии (Bacilly), намиращо се в Северозападна Франция, близо до границата между Бретания и Нормандия. Избрахме си мястото, където да отседнем, доверявайки се не на кой да е туристически сайт, а на френския онлайн пътеводител с традиции от 1951 г. – Жит дьо Франс (Gîtes de France). Далеч от центъра на града, на място, което може да бъде намерено само с точни GPS координати, се намираше нашата къща за гости, стопанисвана от англичаните Гуен и Алън. Пристигнахме в неудобен, за всеки французин по душа, час – малко преди 16:00 ч. Вратите на къщата бяха отключени, домашните любимци – патиците, се наслаждаваха на спокойствието на летния следобед под сянката на плачеща върба, но нямаше и помен от човешко присъствие. След 40-минутно суетене се появи и нашият домакин – Гуен, току що станала от следобеден сън и отпочинала от изтощителния обяд по френски.
Настанихме се в уютната и романтична къща за гости, и огладнели от изтощителното пътуване, се отправихме към най-близкото градче, в търсене на вкусна френска кухня.
Първата ни нощ в Южна Нормандия премина под звуците на крякащи жаби, pardon, жаби, издаващи звука “coa-coa” … все пак са френски жаби!
Основната ни цел в Южна Нормандия беше скалистият остров Мон Сен Мишел (Mont Saint Michel) със своето абатство, посветено на Архангел Михаил. Островът и неговият залив с плаващи пясъци са обявени от ЮНЕСКО за част от Световното културно наследство. Пътувайки с кола по крайбрежието на градовете в Долна Нормандия, Mont Saint Michel е разпознаваем като мираж на хоризонта от море, почти винаги облечен в мистериозна пелена от мараня. В наши дни пътят до острова е възможен по открит мост, който в миналото е бил покриван с вода по време на приливната вълна, движеща се със скорост от около един метър в секунда. Не случайно Виктор Юго сравнява това природно явление с галопиращ кон. Абатството ме плени със своята великолепие и величественост. Разхождайки се из тесни, стръмни стъпала нагоре към върха, влизайки от зала в зала и усещайки мириса на море, пропил се в каменните стени, имаш усещането за безвремие, всичко това е съпроводено от музикален фон на арфа и цигулка и мелодии, които успешно те пренасят в онова вълшебно време. Едно от най-впечатляващите за мен части от острова е Западната тераса на абатството, която предоставя гледка към морето от плаващи пясъци, простиращо се, до където погледът ти стига.
Усвоили успешно френското гостоприемство и вътрешна потребност да дават съвети, докато ни сервираха закуска от френски кроасани и домашно сладко, нашите домакини Гуен и Алън ни направиха бърз план на местата, които не бива да бъдат пропуснати в Долна Нормандия и Бретания.
Първата спирка беше град Конкал (Cancale), известен още като „столицата на стридите” на Бретания. Конкал е малко, типично морско градче, с основен поминък ресторантите и фермата за стриди, разположена на близо 7 км2 площ и произвеждаща средно 25 000 тона стриди годишно. За любителите на морските деликатеси със смел вкус, препоръчвам крайбрежната разходка до „леглата” за вадене на стриди, последвана от консумацията на дузина от най-добрите видове в тази част на Франция, на брега на морето. Предлагат се в комбинация с лимон и усмивка от продавача – винаги жена.
С пълен стомах, се отправихме към град Сен Мало (Saint Malo), намиращ се на югоизток от Конкал, неведнъж описван в приключенски романи, разказващи за подвизите на френските корсари. Сен Мало е пристанищен град, известен с лошата си слава на убежище на пирати и център за търговия с роби, но и със своите мореплаватели, които са били първите французи, пристигнали на Канадска земя. Градът е бил притегателен център на световната търговия, държащ около 25 процента от цялото злато на Франция, служило за заем дори на Краля Слънце. Богатството и просперитета на Сен Мало от миналото личи и днес, увековечено във високите каменни сгради, гранитните стени, живописните тесни улички на Стария град, и всичко това – обградено от крепостна стена, спираща силния западен вятър. Днес разходката по крепостната стена е основна атракция за прииждащите туристи, откриваща невероятна гледка, както към пристанището и красивите лазурни плажове, така и към вътрешността на града, позволявайки ти да надникнеш в домовете на местните французи. Със сигурност за мен най-романтичната част от разходката ни в Сен Мало беше излежаването на една от каменните тераси на укреплението, наслаждавайки се на гледката към морето и пясъчния плаж, чувайки песента на гларусите и огрявани от силното юлско слънце. Местата, които посетихме ме впечатлиха със своя мащаб и височина, с това, че ти позволяват да погледнеш света от горе, да се почувстваш свободен и над ежедневните грижи и мисли.
След първия ден в провинциална Франция и неуспешните ни опити за добра храна по всяко време на деня, вече знаехме, че каквито и туристически планове да имаме, те винаги трябваше да бъдат съобразени с работното време на ресторантите! Затова се отправихме към най-близкото място, утоляващо желанията на гладните ни стомаси и направихме план за следващия ден.
Той започна с обиколка на град Авранш (Avranches), намиращ се на изток от Конкал и Сен Мало. Влизайки в града, поехме по тясна уличка, следвайки тълпата от еуфорични французи, носещи плетени кошници и оживено разговарящи по между си. Разбира се, под сутрешното слънце, в центъра на Авранш вече кипеше приповдигнатата атмосфера на съботния пазар. Възрастни французи с гордост представяха домашната си продукция по възможно най-атрактивният начин – винаги с усмивка, на висок глас, та дори и с реверанс, ако забележат, че носиш апарат в ръка. На 29-градусовата жега, там, на открито, под жаркото слънце, имаше всичко, което човек би пожелал – от пресни и КРАСИВИ зеленчуци и плодове, през хляб, разбира се – сирене, домашно приготвени колбаси от месо, смокини, бадеми, орехи и кой знае още какво, до морски дарове, цветя и занаятчийски стоки. Пазар като тези, които са познати и на нас, но … не съвсем. Точно както е описано в книгите, разкриващи романтичната страна на Франция, този пазар беше празненство за всички присъстващи, подготовката за най-важното събитие от деня на френския жител на провинцията – обядът!
Пътуването ни из Долна Нормандия завърши по възможно най-вкусният начин. Оставаше ни още един ден и се отправихме на север, за да посетим морския град Етрета (Étretat), известен с високите си бели скали и скалните арки, естествено формирали се под натиска на бурното море върху меката скала – креда. Градът е бил „дом” на много писатели и художници от 19 в. като Моне, Ги дьо Мопасан, Дега и др. Известен е още и с двамата пилоти, френски герои от Първата Световна Война, направили първия опит за директен полет от Париж до Ню Йорк, който завършва трагично с изчезването на самолета L’Oiseau Blanc („Бялата птица”) някъде в района на Етрета.
Равносметката: Изпълнена със спомени за красиви места, гостоприемни хора, тежка за моя вкус храна и много, много забавни истории по френски, вече съм обратно в реалността, дълбоко потопена в ежедневните задачи и работа.
Това беше едно от онези пътувания, които в захаросаните филми и книги описват като повратната точка за човека от 21 в., отдаден на кариерата и изтощен от бързината на големия град, пътуване в романтичната страна на света, което те кара да преосмислиш живота си и прочие.
За мен обаче тези 4 дни бяха краткото бягство, от което имам нужда от време на време, което ме кара да се насладя на това, което имам и да изживявам очарованието от очакването на… следващото пътуване!
Bonne chance et bon voyage!”
Чудесна дестинация, разказ и снимки!