Някъде на Юг …
Някъде на българското Черноморие, далеч от бетона, препълнените плажове, сергиите, изгорелите до лилаво чужденци. Някъде … където е възможно. Меко с дъх на мохито. Усмихнато, като момичето, което носи закуската сутрин. Отпочиващо, като кана със студена лимонада. Спокойно, като празните маси по обяд. Красиво, като италианска вила в затънтено селце. Увличащо, като пъстра книга. Прохладно, като големите помещения с високи тавани. Тръпчиво, като запотена чаша с вино.
Моята почивка, както я разбирам аз …
Чудно! Как ми се прииска отново да пия мохито на този любим плаж :)) Прелестни снимки и детайли, Ради! френските уроци и аз съм ги преполовила вече;-) поздрави!
Благодаря, Мише! Разказът ти за Милано е също толкова чудесен. Много места за кратко време, надявам се няма да “дразниш” с още скоро време 🙂