Любовта трае три години

Залисани в ежедневните грижи, ден преди 2 юни ми изплува мисълта, че утре е специален ден. Миналата година успях да направя изненада на Г. за годишнината от сватбата. Тази просто изненадах себе си, че дори съм забравила. Нищо и без това не съм по романтиката. Важното е всеки ден да се чувстваме добре един с друг, не веднъж в годината да се преструваме, че всичко е наред.

Г. също е забравил, разбирам в последствие, но засрамен връщайки се от някъде ми носи градински божури. Ухаят на пролет и внасят цвят в сивия, дъждовен ден.

На деня спонтанно решаваме да спазим традицията, която започнахме миналата година и да празнуваме годишнината от сватбата на ново място. Отправяме се към Бояна. Отдавна се каним да пробваме италианския ресторант Cinecitta до Киноцентъра.  Велизар послушно заспива на път за там. Не спира да мърда устни на сън. Убедена съм, че и той е на ресторант спейки.

Мненията за заведението са противоречиви, но гледката си заслужава специалния повод. Времето е облачно, намръщено и току да завали. Сядаме на терасата и се наслаждаваме на близостта на планината. Гледката към София е леко скрита от нови кооперации, но терасата е приветлива с железните столчета и свежите цветя по масите.

Почти три години заедно, две прекарани в брак. Наближаваме критичните три, както описваше любовта Бегбеде в книгата си “Любовта трае три години”. След няколко несполучливи връзки, които винаги приключват около третата година, авторът отчаян се влюбва отново. Точно тази нова любов го опровергава в теорията му. Трудно е да запазиш хармонията, когато всекидневието те завладява с монотонността си. Трудно е да запазиш баланса, себе си и връзката, но не невъзможно. Хубаво е да погледнеш другия и да знаеш, че все още се наслаждаваш на усмивката му, доброто му настроение, помръдването с вежди, случайното докосване. Да получаваш близост, без да си я търсил. Да те вълнува дали е тук или на 1200 км. в хотелска стая. До болка познато, но все пак приятно свое. Да се разбирате без думи, но все пак гласът му да те стопля. Да мълчите звучно. Да търсите заедно различното.

Хепи енд няма, защото се надявам да няма край. Тирамусу с кафе, за да преглътнем три и да се гмурнем още по-надълбоко!