Днес ми гостува моята приятелка и колежка Надя с една разходка из пъстрия Лисабон. Благодаря й за отделеното време и желание да сподели тези цветни снимки и страхотни впечатления. На мен вече ми се ходи, не знам за вас!
текст и снимки: Надя Казакова
“Бях в Лисабон през месец февруари – в най-недружелюбният за туризъм и фотография сезон от годината, примамена от обещанието, че ще посетя най-невероятният град, рая на всеки фотограф-любител. За трите дни, в които имах възможността да се докосна до този свят, аз се влюбих в Лисабон – уютен, гостоприемен и романтичен! Град на контрастите, който впечатлява, както със своята многовековна история и впечатляваща архитектура – пищни катедрали, дворци, храмове, така и с малките стръмни калдъръмени улички, къщи, боядисани в различни пастелни тонове и цветни трамваи от началото на миналия век. Много са забележителностите на Лисабон – една от тях са хората, гостоприемни и общителни, те те посрещат на всеки ъгъл с “Bom Dia” и “Obrigado” в отговор на твоята усмивка, карайки те да се чувстваш повече „у дома”, отколкото навсякъде другаде.
Пристигнахме в 10:00 сутринта, в очакване на слънце и готови да свалим дебелите палта, но бяхме посрещнати от дъжд – първият от общо трите ни дни в Лисабон беше дъждовен! Времето, както всичко друго в този магнетичен град, също ни изненада, промени се само за няколко часа и сякаш ни пренесе през няколко географски ширини и следобед се озовахме в един тропически град, огряван от слънчева светлина. Споменът за дъжд беше запазен само в свежия аромат на въздуха , отражението на вечно зелените дървета и палми и мокрите малки павета, подредени като мозайка, с която е покрит почти целият град. Обещах си да проверя … колко ли милиона малки камъчета са използвани за настилката на Лисабон?! …
Освен мозайката, с която са изпъстрени всички тротоари и площади на Лисабон, друг отличителен и много симпатичен белег на града са красивите улични фенери от ковано желязо със символа на региона – кораб и две гарги, кацнали от двете му страни.
В някои от къщите в този квартал, който създава усещане за друг свят и друга епоха, все още живеят хора, изкарващи прехраната си в морето – рибари, моряци, корабни хамали. В този квартал се намират:
– Лисабонската катедрала (Santa Maria Maior de Lisboa or Sé de Lisboa)
– Замъка Сао Жорже (São Jorge)
– Терасата (viewpoint) Largo das Portas do sol, от където се открива невероятно красива гледка към целия град.
– Манастирът „Свети Жером” (Mosteiro dos Jeronimos) – построен през 16 в., единствената голяма сграда, оцеляла след земетресенията;
– Кулата Белем (Torre de Belém) – един от защитените обекти на ЮНЕСКО;
– Националният дворец на Белем (Palácio Nacional de Belém)
Тръгнах си от Лисабон с много спомени, емоции и обещание, че ще се върна отново!”
Прекрасна е тази Португалия. Бях в Лисабон и Синтра през май, след това бях на още много места, но тази слънчева страна остана в сърцето ми като най-топлото, цветно и прекрасно преживяавне!
Живеейки тук и там и посещавайки от време на време някои от по-големите европейски градове, винаги съм се чудела- къде бих могла да живея по за-дълго и да се чувствам уютно. През цялото това време си мислех, че това може би е Италия-заради езика, храната, темперамента на хората…Докато през юли не отидох в Лисабон и Порто!!! Това е моето място. Трябва да се усети и види!!!
Благодаря за споделеното удоволствие-и думите ,и снимките са прекрасни !Поздрави
Ще ходим сега през ноември, дано да хванем слънчеви лъчи 🙂 След този вдъхновяващ разказ вече чакам с нетърпение 😉