Подхванах “Крака на костенурка” на Николай Грозни. Дебют. Неизвестен за България автор. Четох резюме и реших, че българските автори все пак имат предимство.
Не останах разочарована. Книгата е лека, ненатрапчива, с чувство за хумор. Не е непременно шедьовъра на десетилетието, по-скоро една от тези книги, които оставят приятно чувство за размисъл след прочит.
На една вълна сме ми се струва. Книгите, които чета напоследък са леки, неангажиращи, и все пак оставят някакви следи в съзнанието. Т.нар. комерсиални автори и мен ме понабождат, затова ги избягвам, особено след опит да прочета една от книгите (заради честото шумене около тях). Е, не ме впечатли. Последната книга, която прочетох преди дни е: “Скритият дар” (събрани притчи). Хубава вечер, Ради и дано скоро да откриеш и интригуваща книга, която да впишеш в графа “любими”.
Добре Дани ще я потърся, дано успея да я намеря 🙂 Напоследък всички хвалят “Една година в прованс” да видим дали е заслужено 🙂 Поздрави!