Chef’s

   На 2-ри юни имаме годишнина от сватбата. Трябва да избера място за празнуване. Искам да е изненада и да е специално, като повода. Спирам се на Chef’s, изчитам няколко десетки мнения за ресторанта в интернет кое от кое по противоречиви. Двете крайности: или много позитивни или тотално отричане на мястото – мутренско заведение, скъпо и се превъзнасят излишно. Следвам интуицията си. Ресторантът е получил награда за Ресторант на годината за 2011 от списание “Бакхус” и съм сигурна, че това не е случайно.

Локация: отдалечено е от града, на 17 км от София в посока Боровец. Недостатък е, ако всички в колата искат да пият, както в нашия случай. Но пък природата и близостта на планината правят мястото уникално. Оттатък пътя се намира Пасарелското езеро. По въженият мост може да се разходи човек и гледката си заслужава.

Обстановка: много приятна, непретенциозна. Има маси и отвън. Голяма камина в средата на помещението. Кухнята е вътре в самото помещението за хранене, отделено е със стъклена преграда, но спокойно можете да наблюдавате как се приготвя храната ви. Не се усещат неприятни миризми.

Обслужване: Отлично. Много лично и специално. Определено впечатляващо е, че сервитьори са самите шеф готвачи. Поднасят ви храната, казват кое как е приготвено, какви подправки са използвани. Препоръчват и обясняват.

Резервацията ми прие един от шеф готвачите (впоследствие стана ясно). Беше мил и приятен. Споменах набързо, че имаме повод, но той е запомнил и масата ни беше декорирана по-специално с цветя и воали.

Тип кухня: експериментална, гурме;

Менюто: е кратко, написано на дъска, сменя се доколкото разбрахме всеки ден. Посрещат с два вида хлебчета с маслинена и доматена паста.

Поднасят кана с вода, без да я таксуват (нетипично за българските ресторанти, но прави приятно впечатление).
Съжалявам за лошото качество на снимките телефонът беше цялата професионална техника, с което разполагах.

Опитахме:

Зелена салата, рукола, авокадо със запечено козе сирене – беше много добре овкусена. Салата айсберг, рукола с панирани калмари и червени чушки – леко пикантна, но вкусна. (Наименованията не са съвсем точни, карам го по памет).

За основно първоначално си поръчах Равиоли с гъбен сос, но впоследствие промених поръчката на риба. Въпреки това шеф готвачът ни поднесе въпросните равиоли преди основното, комплимент от заведението.

Хек филе с гъбен сос върху канапе от зеленчуци по азиатски – уникално вкусно.

Обезкостен пълнен пъдпъдък върху ризото – месото беше добре изпечено и много вкусно.

Десертите – искахме да опитаме от всичко, но вече официално бяхме преяли, за това си разделихме един Чийзкейк с домашно приготвени крекер бисквити и сладко от кайсии. Заедно с него получихме и разяснения, че всичко се приготвя на място. Е, беше 10 пъти по-хубав от моя 🙂

Тоалетната изглеждаше така:

Очарователна, все едно си си вкъщи. Имайки предвид “традициите” на българските заведения относно тоалетните, тази много ме впечатли.

Недостатъци поне за мен нямаше 🙂 освен, че не успях да се включа в изпиването на втората бутилка вино, все пак някой трябваше да ни прибере вкъщи.

Цените са високи, но предвид качеството на храната и обслужването. Преценете сами:

Салати: 14 -18 лв.
Основни: 20 – 28 лв.
Десерти: 8 – 10 лв.
Супи: 7лв.

* предупреждавам, че мнението за заведението е изцяло субективно. Не е с цел реклама. Не ангажирам никого, просто споделям лични впечатление.