На път: Извън обхват

    Скучен ден в офиса. Работа, мейли, всекидневни задачки, които нямат край. Гледам монитора и той ме гледа незаинтересовано. Говорим си най-често аз на него, но не на един и същи език. Леко унила и изнервена, напълно вглъбена в работата, получавам неочаквано предложение от приятел. Ваучер за две нощувки за хотел в Родопите, който изтича този уикенд и тя самата няма да успее да го използва. Мисля само няколко секунди, веднага претеглям наум за и против, и разчиствам календара от стотиците неща, които съм намислила да правя този уикенд. Ще почакат – казвам си. Нали исках да съм спонтанна, изненадваща, импулсивна … да правя неща, които иначе не бих. Едно пътуване винаги е свързано в положителни емоции няма начин. Казвам да. Събирам багажа и преди да е свършил работния ден вече сме на магистралата на път за Смолян и кв. Езерово.

Безвремие. Спокойствие. Зелени хълмове, високи склонове, криволичещи пътища с много завои, аромат на пушек, дървесина, бор и мир. Родопите – сърцето ти остава там. Планини съм виждала, но тази не е като другите. Различна е. Пищна, богата, живописна, спираща дъха.

В района на Смолян има доста за гледане. По любезните обяснения на хората от хотела можеш да запълниш цели 5 дена. Можете да се разходите до:

* Широка лъка – само на 25 км от Смолян. Пътят до Широка лъка е много живописен и пъстър. Красиво сгушено в планината селце с типичните, автентични родопски къщи. Изглежда някак самотно, но кацналите на склона къщи са като извадени от картичка. Освен известното училище за фолклорни изкуства, можете да видите къщата, където е живял капитан Петко войвода.

Ако посетите Широка лъка, задължително влезте в храма “Успение Богородично”. Много приятна малка църква. Прохладна, добре поддържана, мирише на тамян и има приятна литургична, фонова музика.

* Смолянските водопади:

До една част се стига с кола, после започва еко пътеката до водопадите. За неопитен планинар, като мен 24 ° ми се сториха 30 °, а 3 км до върха цели 10. Иначе преходът беше най-приятното нещо, което съм правила от доста време насам. Гледката е живописна, докато стигнеш най-високия водопад минаваш по дървени мостове, катериш стръмни склонове и се хлъзгаш по камъни. И не, не става със сандали. 🙂 Носете си задължително вода за пиене и си обуйте подходящи обувки. Горе с токчета не приемат.

* Еко пътека до Червената скала; Тръгва се от същата пътека за Смоленските водопади. Може да се комбинира в един ден, ако смятате че ще издържите прехода.


* Момчиловата крепост – с. Градът. На 17 км от Смолян.


* Смолянските езера и лифта; Лифтът до връх Снежанка не работи през лятото, но има еко пътека, добре обозначена, която с малко ентусиазъм и удобни обувки е чудесно запълване на деня. На отправната точка има дървени пейки, обособени места за пикник, барбекю и място за палене на огън. Имаше групички от хора, които се препичаха на слънце и разговаряха.

* Чудните мостове – на 15 км от Чепеларе има отбивка за с. Забърдо карате още 16 км до тях.

Отказвам да спонсорирам големи комплекси и бетонни постройки от по 6-7 етажа със странни имена, като “Pine Lounge” все едно не може да го нарекат просто хотел “Борова гора”. Останала съм с грешното впечатление, че такива грозни здания има само по Черноморието. Е, излъгала съм се стигнали са до Пампорово и Смолян. Бойкотирам ги преднамерено. Решена съм да посещавам само приятни семейни хотели, построени с мисъл и поддържани с любов, като този в който бяхме отседнали.

* семеен хотел Смилен – кв. Езерово, гр. Смолян

Ако планирате пътуване до Пампорово, Чепеларе и района препоръчвам ви да посетите:

* ресторант Родопчанка – гр. Смолян (след Билла в дясно)

Равносметката от спонтанния уикенд е два мазола, глоба-фиш за липса на документи и много приятни емоции.