Искам нещо да се случи …
да ме разтърси …
да се промени …
Комфортната зона – мястото където си нито добре, нито зле, но от страх да не стане по-зле не предприемаш нищо. Не сменяш работата, къщата, партньора, не предприемаш нещо драстично, не учиш, не се развиваш, не търсиш нови предизвикателства. Всички мечтаем за нещо по-, но се задоволяваме с нещо никакво. Не че е зле, ако е зле, ще стоим ли. Хубаво си е … уютно. Не вървиш напред, но и не изоставаш. Нещо като в застой, не непременно затъпяващ, гаден и нетърпим. Дърпаш ръчната и се чудиш, защо не върви или върви, но толкова бавно. Инерцията не е достатъчна, трябва си газ.
Розови са филмите …то е ясно, че са нереални донякъде ще се съгласите, но не идват ли да покажат, че човек има нужда от постоянно развитие и необходимост от промяна. Не е нужно да ходя до Индия, за да почувствам, че нещо се променя. Мога да започна с пътя по който се прибирам, начинът по който прекарвам вечерите или храната, която ям. Мога да тръгна на фитнес или да дам шанс на книга, която не съм сигурна че ще ми хареса.
Не ме разбирайте погрешно харесвам си живота, работата, мъжа, къщата. Сигурно, за това се нарича комфортна зона. Просто от време на време малко промяна се отразява добре на всички ни. Дерзайте, борете се, променяйте не само цвета на косата си.
Добре казано! Много хубав и вдъхновяващ блог 🙂
mnogo mi haresa statiyata ,Yaj,moli se i obichaimoje navsyakude da si go napravim…!!!
И на Даян Лейн хич не й беше лесно с тази къща в Тоскана – добре, че бяха румънските (ако не греша) строители :). Но за сметка на това в “Париж може да почака” й се получи много добре, макар, че не беше планирано и вероятно в началото извън т.нар. зона на комфорта. Понякога не се изискват чудеса от храброст или нещо екстремно – по-скоро различно.