На път: Отправна точка

     Пътува ми се. Къде. Отговарям – “Където и да е”. Безкрайни възможности, безчет прекрасни места, които очакват подходящото време, за да бъдат видени. Ако сложа произволно пръст на картата, все ще се намери град, в който не съм била. Няма да ми стигне цял един живот да посетя всяко интересно място, за който съм чула или прочела нещо. А има и такива, в които искам да се върна. Отново. Убеждавам се, че и пътуванията са като виното и повечето неща в живота. Градацията обикновено, за по-пълно удоволствие, трябва да се осъществява от по-лошо към по-добро иначе крайната оценка клони към неудовлетворение и горчиво разочарование. Както казваше баща ми: “Пия евтино вино, не ми давай от скъпото, ще ми развалиш вкуса и после моето няма да ми харесва въобще”. Фактори дали ни допада дадено място има няколко. Подходящите климатични условия са един от тях. Не пречат, но помагат. След проливен дъжд, прогизнал и мокър до кости въобще не ти е до “еди коя си красива статуя”. Кофти времето не е предпоставка за положителна крайна оценка и меко казано добро впечатление. Води до лоши спомени и отказване от въпросната дестинация за по-продължително време. Фактор се оказва настроението, нагласата и очакванията ни. Безкрайно субективни и капризни, както всички човешки усещания. Определят и водят в избора, решенията и крайното мнение. Почти всеки град/държава има своето очарование, чар, настроение, което се носи във въздуха и определя първото впечатление на туриста. Е …. Виена е красива, просторна, зелена, но има дух на умрял или полу жив пенсионер, от 19ти век, отегчен и мрачен, поседнал да си почине, но никога върнал се към истинския случващ се живот.

Белведере – е построен по поръчка на Евгений Савойски. Огромна сграда с прилежаща красива градина с фонтани и дълги алеи водещи до втория дворец Долно Белведере.

Хофбург – бивш имперски дворец, използван за зимна резиденция на австрийското императорско семейство. Днес е официална резиденция на австрийския президент.

Внушителни сгради с красиви фасади имаше на почти всеки ъгъл.

Сградата Хундертвасер: жилищна кооперация проектирана от ексцентричния архитект Фриденсрайх Хундертвасер. Общинско жилище, в което има 50 апартамента, като всеки един е идентичен и не прилича на останалите. В сградата живеят хора и за разлика от къщите на Гауди в Барселона, тук не може да се влиза. Интересно е да се види дори и само отвън.

Ботаническата градина: прилича по-скоро на парк с редки растения и дървета. Достъпът е свободен, работи и в неделя. Виенчани масово я използват за джогинг и разходки.

Във Виена е пълно с паркове, градини, зеленина.

Мисля, че най-пълноценно потъваш в обстановката, когато остане време за самостоятелни, безцелни разходки без посока и бързане за поредната забележителност. Тогава преоткриваш града и научаваш неща за жителите му, които е невъзможно да почувстваш иначе.

Красотата е в детайлите, стига да имаш минутка да се отклониш от пътя:

Близо до замъка Хофбург се намира “Къщата на пеперудите”. Можете да я включите в разходката си, няма да съжалявате. Добра алтернатива е в дъждовно време. Входът е 5.50 евро. В голямо помещение е създадена среда за пеперудите, близка до естествената – много светлина, влага и буйна растителност. Ако сте късметлия някоя пеперуда може да кацне на рамото ви.

Може дори случайно да станеш свидетел на професионална фотосесия. Nice 🙂

Да отидеш във Виена и да не ядеш торта Сахер е все едно да отидеш в Лас Вегас и да не поиграеш поне веднъж покер. В хотел Сахер точно на главната улица до Операта се предлага торта Сахер, по оригинална рецепта, която се пази в сейфа на хотела и само наследниците имат достъп до нея.

При хубаво време има маси навън. За 4.50 евро си доставяте пълно удоволствие. Сервират тортата с бита сметана. След като замъкнах всички под строй и под заплаха от сърдене, мисля, че единодушно се съгласихме че е много вкусна. Изядох две. Е, не успях да разгадая тайната рецепта, но все пак смятам да забъркам една такава торта и в домашни условия.