Leo’s pizza

Локацията първоначално я сметнах за недостатък, но се оказа, че именно мястото спомага за приятното първо впечатление. Прозорците на заведението са френски, открива се приятна гледка към Витоша, спокоен озеленен вътрешен двор на комплекса, алеи и фенери. В топло време навън сигурно ще е много хубаво. Палят и от онези хубави външни лампи, които създават допълнителен уют.Обстановката: приятна, непретенциозна и неангажираща. Симпатични бели столчета, черно-бели картини и стена цялата с рафтове пълни с вина – впечатляващо.
Недостатък: Няма никакво усамотение, масите са плътно една до друга. Може да чуете разговорите на съседите и ако е пълно се получава говорилня.

Заведението е изцяло за непушачи 🙂 Може би за пушачите това е изнервящо, но аз се надявам да има повече такива заведения.

Меню: достатъчно дълго, но не прекалено. Тип кухня: класическа италианска – преобладават пиците и пастата. Интересното е, че сосовете за пастата са в отделна секция. Всеки вид паста, а те бяха около 20, могат да се комбинират с различен вид сос. Това, което не ми хареса е, че в менюто фигурират няколко български традиционни ястия и салати. Искали са да бъдат по-гъвкави спрямо българския клиент, но тази комбинация е по-скоро в техен ущърб. Понеже хората биха ходили/ходят там заради хубавите италиански предложения.Опитахме равиоли пълнени със спанак и орехи със сос Песто – зехтин, босилек, пармезан и пекорино бяха вкусни, филе от риба тон с чери домати и спанак – определено не е силната им страна. В предвид италианския тип кухня, заложете на пица или паста. За десерт пана кота с шоколад и торта тирамису и двете много вкусни. Класическо тирамису с бишкоти савоярди, както трябва да е, а не с блат или бисквити, както го правят в повечето български заведения.

Винен лист: Преобладаваха белите вина, за сметка на червените. Селекцията сравнително богата, ценовия диапазон също. Надценката, като навсякъде 150%. В бутилки по 375 гр. имаха само два вида червено вино българско и италианско Chianti. Поръчахме италианското беше ок.


Обслужване: Сервитьорката беше приятна, ненатрапчива. Помолих за помощ при избора на десерт. Исках да е шоколадов. Тя ми препоръча пана кота с шоколад. Оказа се, млечен десерт с шоколадов сос, не влизаше в представата ми за истински шоколадов десерт. Простих й объркването, защото като цяло беше мила.