Day out

   Обичам града. Обичам София. Не, не онази мръсната, с влудяващия трафик, дупките, намръщените хора и тротоарите пълни с коли. Претъпканите улици, грозните пазари, кича, циганията.

Онази другата с хубавите сгради, красивите малки улички в центъра: Шишман, Кракра, Шипка, Съборна. Кокетните магазинчета. Заведенията с двор. Пейките. Зеленината. Спокойствието, което носи.

Ако се разхождате в центъра в хубаво пролетно време и повдигнете поглед нагоре, може и да видите: хубавите старинни фасади, красивите балкони, малките детайли, изкусно украсените орнаменти, напомнящи за един друг век, друга епоха.

 София е красива: рано сутрин, когато градът още спи. Притихнал, пуст, разсънващ се. Тук там ранобуден продавач мете пред магазина си. Тишина. Спокойствие. Преди лудницата, която ще настъпи след час. Сутрешното слънце, което носи мека топлина, но не и горещина. Мирише на утрин, топло кафе с канела и зеленина.

 София е красива вечер, когато мракът обхваща града, а светлините на сградите служат за пътеводител. Тогава София изглежда, като друг един град, тук и сега. Различна, непредсказуема, неподправена. Постепенно намалящия дневен трафик. Хората сякаш изведнъж спират да бързат. Градът все още пулсира, но с друг ритъм. На нощния живот.

Обичам съботно-неделните разговори с приятели на по кафе, в някоя градина или парк. Мързелива сутрин, когато времето няма значение, хората също. Стреса, бързането, хилядите задачи са някъде, в друга вселена. Отпускаш се и се потапяш в разговори за кой, къде, какво. Извличаш и даваш най-доброто от себе си.

Хубавото е всичко там навън.