Храна за душата

Едва ли има човек, който не е чувал за Пирамидата на Маслоу, ако не за термина конкретно, то поне да се е сблъсквал с него в реалния живот. Потребностите на всеки отделен човек са в основата на поведението му в обществото. Те са главен двигател на желанията, стремежите, мотивацията на отделния индивид. Според Маслоу човешките потребности могат да бъдат подредени в пирамида на 5 нива. Човек преминава през всяко едно ниво и надгражда всяко следващо. За да достигне например, до последното пето ниво, той трябва да е задоволил всички останали свои потребности:

На най-ниско ниво са физиологическите нужди: за въздух, вода, храна, сън и основните изисквания за поддържане на живота.
Нуждата от безопасност, сигурност и спокойствие.
Социални потребности от одобрение, привързаност и любов.
Потребност от уважение, социален статус, признание и самоуважение.
Потребност от себеутвърждаване (себеактуализация) – най-високото и абстрактно ниво в пирамидата. 1

Помня, че когато изучавахме въпросната пирамида, в часовете по Икономика, не се впечатлих особено, но с времето и годините установих, че този принцип обяснява доста неща. Като начало защо в България качеството на живот определя количеството/липсата на желание за духовно обогатяване. Не префърцуненото и безсмислено висене по културни мероприятия, защото така е модерно, а нуждата да търсиш духовна храна извън чалгата, модата, евтината простащина. Насладата и часовете на размисъл след гледане на хубава постановка, какви чувства и настроения предизвиква тя. Без съмнение времената се менят и се наблюдава известна промяна. Така и трябва. Все повече млади хора търсят емоциите извън киното и кафенетата. Културата се възпитава и тръгва от едно поколение, за да се предаде на друго. Дали сериалите върнаха младите хора в театъра, или театърът вдъхна живот на българското кино и телевизия няма значение!

Наши приятели ни препоръчаха постановката “Дон Жуан”, която се играе в Народния театър “Иван Вазов”. Обстановката в театъра е толкова автентична и вдъхновяваща. Всичко е така живо. Жената на касата ни каза, че на местата на които ще стоим е седял самия Иван Вазов. Имаш усещането, че той ще влезе всеки момент. Всичко е запазено както е било и преди сто години. Сградата е строена в началото на миналия век, през далечната 1906 г.

Ще се получи малко Предай нататък 🙂 Препоръчвам постановката “Полет над кукувиче гнездо” и “Дон Жуан”, и двете на режисьора Александър Морфов. Невероятно усещане оставят всички актьори: Деян Донков, Захари Бахаров, Рени Врангова и другите, които няма да ми стигне мястото да изброя. Браво!