Празници и делници

     Празниците са за това да ни напомнят, че можем да се държим празнично и в делниците. Дали заради численото превъзходство на обикновените дни, ние ги приемаме с равнодушие и без капка ентусиазъм. Да успееш да се насладиш на всеки един ден си е цяло изкуство.

Уважавам празниците, но само онези свързани с традициите, а не консуматорските с купуване на безсмислени джунджурии и ходене по ресторанти. Обичам миризмата на топъл току-що изпечен козунак, изцапани детски ръце с боя за яйца, скромна постна вечеря за Бъдни вечер, аромата на храна, свещи и тамян, домашния уют и събирането на семейството около масата. Празниците са за това да ни напомнят кои сме, какво уважаваме и почитаме. Не са ни нужни, за да демонстрираме обич на определен ден или дата.

   Кой не обича подаръци. Не само по празници. Всеки ден с повод или без. Май без повод ги обичам повече. Тези жестове на внимание, грижовно запомнените фрази или възклицания по нещо, което може да ни направи щастливи за миг. Не е важен размера и количествените параметри, а качествените. Ценността на подаръка се калкулира от личната нагласа на подаряващия и получаващия. Почти еднакво удоволствие ми носи да подарявам и да ми подаряват. Грижливото анализиране и обмисляне, преценяване и изброяване на ум на нещата, които мислим че ще зарадват другия. Да видиш реакцията, изненадата и доволната усмивка на някой, който току що е получил хубав подарък. Безценно!

   Вече имам “Златната книга на Шоколада”. Подарък ми е от любим човек. 300 шоколадови рецепти, по които ми окапаха очите и едвам си избърсах лигите. Правя експеримент: изберете любимо или произволно число и го оставете, като коментар в публикацията. Обещавам да сготвя всяка една рецепта, чието число е избрано. Ще я снимам и споделя!